Тежка е царската корона…
Какво било всекидневието на средновековните монарси в Европа? Както всички останали, те живеели по избрани правила – само че в това време се радвали на привилегии и лукс, които съпътствали високия им статус в средновековното общество.
Делниците на кралете били разнообразни, според от времето, мястото и благосъстоянието на кралското семейство. Това, което било особено за 900-те години, не било наложително за 1300-те, и назад. Кралските дворове в цяла Европа се различвали според от локалната просвета. Задълженията на принцовете и принцесите също не били като тези на техните родители макар, че от време на време се припокривали. Независимо от това, имало и доста общи неща – без значение от това кой, къде и по кое време царувал. Например, съвсем всичко в живота на феодален монарх било подчинено на политически ползи.
Одеждите
Кралят на Франция Шарл V (упр. 1364-1380) нормално започвал деня си малко след 6 ч. сутринта с обличане на луксозни одежди. Тъй като средновековната мода отразявала обществения статус, кралете трябвало да носят единствено облекла от най-луксозни платове – коприна, кожи, с бродерии. В кралското семейство всичко било подчинено на йерархията. Камерхерите и пазителите на дрешника с кралските дрехи били високопоставени служители. Към края на Средновековието британските крале избирали свои персонални оръженосци, които трябвало да служат единствено на тях.
Благочестието
Благочестивите занимания били част от всекидневието на средновековния монарх. Френският крал Шарл V участвал на литургия всяка заран в 8.00 ч. Вилхелм Завоевателят (упр. Англия от 1066 до 1087 г.) също постъпвал по този начин, като спазвал утринните и вечерните молебствия.
Френският крал Людовик IX (упр. 1226-1270) показал такова благочестие и религиозна лоялност в ежедневните си ритуали, че бил канонизиран за светец. Но освен поради литургиите и молитвите, а и поради чудесата на излекуване, които правил над заболели хора.
Общуването с поданиците
Средновековните монарси – персонално или посредством съветници, посвещавали наложително част от деня си на решаването на проблемите на елементарните хора. Кралят на Унгария Самуил Аба (упр. 1041-1044), да вземем за пример, персонално общувал с поданиците си.
Според средновековната хроникьорка Кристина де Писан (1364-1430), към крал Шарл V се обръщали непосредствено елементарни хора, като му споделяли своите проблеми.
Крал Людовик IX нормално сядал под дърво в парк след литургията и изслушвал молбите на посетителите.
Мнозина средновековни крале обаче предпочитали да не се срещат персонално с поданиците си. Английският крал Едуард I Дългокраки (упр. 1272-1307), да вземем за пример, принуждавал всички просители да подават писмени тъжби. Бедните, необразовани хора, естествено, не можели да вършат това, нито пък имали пари за писари. Така, той най-често получавал тъжби от аристократи.
Управлението на страната
Въпреки, че средновековните монарси разполагали с цялостната политическа власт, съвсем всички въпреки всичко разчитали и на мнението на своите съветници при вземането на решения.
Френският крал Шарл V предпочитал да се среща с велможи и благородници сутринта. Обикновено това били високопоставени чиновници, които помагали на краля да образува държавната политика.
Трапезата
Кралската софра се състояла от блюда, за които селяните можели единствено да мечтаят. Основното хранене на средновековните монарси било на обяд. Ястията включвали пресен дивеч – глигани, елени, гълъби от кралските ловни имения. Основните месни блюда били съчетавани с такива странни за днешните ни усети сосове като, да вземем за пример, сос от ягоди или малини.
Средновековните монарси обичали храна, обилно ароматизирана със скъпи подправки. Такъв разкош не бил наличен за множеството от техните жители. Освен това, кралската софра не можела да мине без вино. Английският крал Ричард III (1483-1485) всеки ден се наслаждавал на бутилка вино. Днес потреблението на вино (може би не чак по бутилка) е всеобща традиция за жителите на множеството средиземноморски страни. Монарсите в северната част на Европа, заради неналичието на лозя, от време на време минавали с локален алкохол – еловина, медовина, водка (която за пръв път се появила в Дания през ХV век). Но, несъмнено, и за тях не било проблем да поръчат вино за своята софра.
Дипломацията
След края на обяда Шарл V се срещал с разнообразни дипломати, служители и благородници. Посланици от други кралства получавали визита от краля и нерядко му връчвали дарове.
Развлеченията
Денят на средновековния монарх се отличавал с огромно количество свободно време. Шарл V посвещавал доста от него на най-различни занимания.
Едно от най-популярните развлечения на монарсите, както и на целия двор, бил кралският лов. Той бил обичано занятие на придворните през съвсем цялото Средновековие и в него нормално взели участие всички велможи. Членовете на кралското семейство постоянно предпочитали лова със соколи, който бил считан за благороден спорт, подобаващ както за мъже, по този начин и за дами. С него обаче индиректно е обвързван и един тъмен епизод от Късното Средновековие, по-точно с разцвета на Ренесанса – френският крал Шарл ІХ (упр. 1560-1574), деен съизвършител в организирането на Вартоломеевата нощ, бил токсичен точно посредством управление за лов със соколи. Краищата на страниците на книгата били намазани с отрова, а с цел да бъдат разлиствани, читателят трябвало да плюнчи пръстите си – по този метод отровата проникнала в организма на краля.
